Индивидуално дозиране при лечение със Синтром

Лаборатория ГЕНИКА е тясно специализирана в диагностиката на редица заболявания посредством ДНК анализ. Изследванията се извършват чрез детекция на генетичен материал, поради което ДНК анализът е най-точният диагностичен способ в съвременната лабораторна практика.

 

 

 

Фармакогенетични изследвания за индивидуално дозиране при лечение със Синтром

 

 

Около 50% от инцидентите на кървене при употреба на Sintrom се случват през първите 90 дни след започване на лечението. В клиничната практика, постигането на стабилен INR в началото на лечението е свързано с емпирично дозиране и изисква чести кръвни проби, за да се избегнат потенциално ниски или високи нива на INR. При определени групи пациенти рискът от кървене е толкова висок, че те не получават Sintrom, въпреки потенциалните ползи за тях от това лечение.

 

С напредъка на генетиката и молекулярната биология, ние вече разполагаме с нови възможности, които ни позволяват да постигнем по-безопасно и по-евтино дозиране на Sintrom в клиничната практика.
 
Лекарствен метаболизъм: Цитохром Р450 CYP2C9
Sintrom е високоефективен медикамент, блокиращ витамин К зависимото кръвосъсирване. Първата фаза на метаболизма на Sintrom е зависима предимно от CYP2C9. Вариациите в гена, кодиращ този цитохром повлияват предимно скоростта, с която Sintrom се деактивира в организма, респективно необходимата поддържащата доза. Честотата на носителство на генетични вариации  при европеидното население е висока – около 20%. Различните варианти в този ген, могат да доведат до следните проблеми:

 

-необходимо е повече време за постигане на стабилен INR

 

-пациентите са изложени на увеличен риск от кървене

 

-възможно е да са необходими по-ниски дози Sintrom за постигане на терапевтични нива на INR

 


Лекарствен Отговор: Витамин К епоксид редуктазен комплекс (VKORC1)
VKORC1 е отговорен за преминаването на витамин К от окислено в редуцирано състояние, което пък е необходимо за началните стъпки в каскадите на кръвосъсирването. Липсата на редуциран витамин К потиска значително кръвосъсирването. Sintrom блокира този ензим, а различните вариации в гена VKORC1 обуславят индивидуалните различия в повлияването от различни дози Sintrom.

 

Честотата на носителство на поне едно копие на променения ген при европейски популации достига до 37%.
 
При пациенти с определени варианти на VKORC1, може да се наблюдава:
 - увеличен риск от кървене
 - по-ниски дози Sintrom за постигане на терапевтичен INR
 
Смята се, че CYP2C9 и VKORC1 са отговорни за около 40% от индивидуалните различия при дозирането на Sintrom. Други важни фактори са възрастта, диетата, височината и теглото на пациентите и възможните лекарствени взаимодействия.

 

Чрез този генетичен тест се улеснява определянето на точната поддържаща доза. При пациентите, при които липсват генетични изменения, бихте могли да дозирате Sintrom по-уверено предвид по-ниския риск от проблеми.

 

 

ГЕНЕТИЧНИ ВАРИАНТИ В CYP2C9 ГЕНА
ПРОМЯНА НА ЕНЗИМНАТА АКТИВНОСТ
КЛИНИЧЕН ЕФЕКТ
Нормален - *1/*1
Няма
Стандартно дозиране
Междинни метаболизатори
*1/*2, *1/*3
Намалена
 Увеличен риск от кръвосъсирване (необходимост от намаляване на дозата)
Бавни метаболизатори
*2/*2, *2/*3, *3/*3
Намалена
 Увеличен риск от кръвосъсирване (необходимост от намаляване на дозата)
Генетични варианти в VKORC1 гена
Промяна на ензимната активност
Лекарствена динамика
VKORC1(-1639 G>A)
Намалена
 Увеличен риск от кръвосъсирване (необходимост от намаляване на дозата)

 

 

 

 Информацията на тази страница има осведомителна цел и не може да се приема за медицинска препоръка.