Стрептококи група Б

Лаборатория ГЕНИКА е тясно специализирана в диагностиката на редица заболявания посредством ДНК анализ. Изследванията се извършват чрез детекция на генетичен материал, поради което ДНК анализът е най-точният диагностичен способ в съвременната лабораторна практика.   

 

 

 

 

 

Група В стрептококовите инфекции се причиняват от етиологичния агент Streptococcus agalactiae. Тези бактерии се откриват във влагалището и/или долния интестинален тракт на 30-35 % от всички жени, достигнали полова зрялост и се разглеждат като част от нормалната микрофлора. В повечето случаи вагиналната колонизация с GBS е асимптоматична и не води до появата на здравословни проблеми. Изключение правят имунокомпрометираните индивиди и новородените, при които може да се достигне до сериозни последствия, в резултат на GBS-инфекция. GBS са водеща причина за редица сериозни заболявания и смъртност сред новородените.

 

 

 

 

 
 
 

 
 

 
 

 

 

 

 

 

 

 

 

GBS са водеща причина за редица сериозни заболявания и смъртност сред новородените. По данни на СЗО, при 10 % от инфектираните новородени изходът е летален, а при над 20 % се наблюдават трайни увреждания. Най-често инфекцията при новородени се осъществява по време на раждане при преминаване през родовия канал. В по-редки случаи се наблюдава заразяване на плода още в утробата на майката. Има две форми на инфекцията: ранна и късна.

 
 

Ранно проявена неонатална инфекция

 

Ранните инфекции обикновено се появяват в рамките на първите шест часа до седмия ден след раждането и  могат да предизвикат:

 
 

• Неонатален бактериален сепсис

 

• Неонатален менингит

 

• Неонатална пневмония

 

• Тежко умствено изоставане

 

• Глухота

 

• Слепота

 
 

Късно проявена неонатална инфекция

 

Късните инфекции се развиват след първите седем дни след раждането. Източник на половината от тези инфекции не е майката, а контактът с други носители на GBS, включително и болничен персонал. Опасността от летален изход е значително по-малка в сравнение с ранно проявената инфекция. Възможните усложнения включват:

 
 

• Неонатален бактериален сепсис

 

• Неонатален менингит

 

• Неонатална пневмония

 

• Неврологични последствия

 
 

 
 

Установената висока честота на вагинално присъствие на GBS при бременни жени (30-40%) е предпоставка за установяването на следните рискови за развитие на неонатална инфекция фактори:

 
 

• Положителен резултат за GBS в 35-37 г.с. Положителният резултат за GBS е индикация за налична вагинална колонизация и не означава, че новороденото ще бъде заразено с GBS, но се разглежда като основен рисков фактор за развитие на неонатална инфекция.

 

• Предишен положителен резултат за GBS

 

• GBS в урина

 

• Руптура на мембраната над 18 часа преди раждане

 

• Руптура на мембраната преди 37 г.с.

 

• Родилна треска

 

• Важно е да се отбележи, че кърменето не е рисков фактор за инфекция на новороденото и следователно не бива да се преустановява.

 

 

 

 
 

Група В стрептококовите инфекции са водеща причина за смъртността сред новородените. При 30-40% от бременните жени се наблюдава преходна вагинална колонизация със стрептококи от група В. Вагиналната стрептококова колонизация е съпроводена с висок риск от предаване на инфекцията върху новороденото.

 

С цел превенция и контрол на стрептококовите инфекции при новородени, през 2002 година Центъра по контрол на заболяванията (CDC) изложи следните насоки:

 
 

• Всички жени трябва да се тестват за GBS между 35-37 седмица от бременността.

 

• При положителен резултат, се предписва лечение с антибиотици.
• При отрицателни резултати, получени в рамките на пет седмици до датата, определена за термин, лечение не се препоръчва.

 

• При неизвестен статус за GBS по време на термин и наличие на един или повече от рисковите фактори за неонатална инфекция се назначават антибиотици.
• При предишна бременност, завършила с раждане на инфектирано с GBS новородено се назначава антибиотично лечение, независимо от резултатите на изследванията, проведени при настоящата бременност.

 

  

 

В обобщение, рутинната профилактика за GBS на всички бременни ще осигури навременно лечение на колонизираните със Streptococcus agalactiae бъдещи майки, като по този начин ще бъде избегнат риска от инфекция на новороденото.

 

 

 

 
 

В съвременната диагностика ДНК анализът предоставя уникална възможност за високоспецифична, чувствителна и бърза детекция на GBS, като в същото време притежава редица предимства пред класическите микробиологични методи. Тези предимства налагат утвърждаването на ДНК анализа за детекция на GBS от FDA (Food and drug administration).

 

ДНК-анализът се отличава с висока специфичност (98%) и чувствителност (94%) в сравнение с културалния метод, който е специфичен (98%), но с ниска чувствителност (54%). Тази ниска чувствителност на класическата микробиология води до получаване на фалшиво-отрицателни резултати при около 50 % от бременните жени и следователно ги поставя в рисковата за неонатална GBS инфекция група бременни. Високата чувствителност и специфичност на ДНК анализа решава този проблем и прави лабораторната диагностика надежден показател за вагинално и/или ректално присъствие на Streptococcus agalactiae.

 

Друго основно предимство на ДНК анализа е възможноста за бърза диагностика (до няколко часа) на неизследвани бременни жени с клиника, суспектна за инфекция със Streptococcus agalactiae.

 

 

 

 

    
Новородените заразени с GBS, могат да имат от леки до тежко изразени симптоми. Инфектираните новородени незабавно трябва да се подложат на интравенозно антибиотично лечение, поради опасността от бързо развитие на инфекцията. По правило лечението следва да се назначи след провеждането на кръвен лабораторен тест на новороденото за установяване на инфекция с Streptococcus agalactiae.

 

Необходимостта от незабавно лечение определя нуждата от бърза диагностика на новородените, при които има съмнение за инфекция. Единственият действащ лабораторен метод за такава бърза диагностика (до няколко часа) е извършване на ДНК анализ чрез PCR.

 

Освен с бързина, ДНК-анализът се отличава с висока специфичност (98%) и чувствителност (94%) в сравнение с културалния метод, който е специфичен (98%), но с ниска чувствителност (54%). Тази ниска чувствителност на класическата микробиология води до получаване на фалшиво-отрицателни резултати при около 50 % от инфектираните новородени и следователно възпрепятства акуратното поставяне на диагноза и лечение. Високата чувствителност и специфичност на ДНК анализа решава този проблем и прави лабораторната диагностика надежден показател за неонатална инфекция със Streptococcus agalactiae.

 

 

 

 
 
Информацията на тази страница има за цел да помогне да разберете и управлявате инфекцията с GBS, но тя не може да се приема за медицинска препоръка. Консултирайте се с Вашия лекар относно диагнозата и лечението на GBS.