Хепатит C Вирус HCV

Лаборатория ГЕНИКА е тясно специализирана в диагностиката на редица заболявания посредством ДНК анализ. Изследванията се извършват чрез детекция на генетичен материал, поради което ДНК анализът е най-точният диагностичен способ в съвременната лабораторна практика.

 

 

ХЕПАТИТ С ВИРУС 

 

Хепатит С е заразно вирусно заболяване, което обикновено води до възпаление и сериозни трайни увреждания на черния дроб.
Само около 20% от хората развиват остри симптоми в първите месеци след заразяването и се диагностицират с остър хепатит C. В останалите случаи, пациентите нямат никакви клинични симптоми или са слабо изразени. Персистирането на хепатит C вирусната инфекция за период над 6 месеца, се дефинира като хроничен хепатит C.
Асимптоматичното протичане на болестта прави откриването й много трудно. Често болните разбират, че са заразени случайно или едва след възникнали чернодробни усложнения.
Хепатит С се причинява от вируса но хепатит С (HСV) - един от шестте идентифицирани вида хепатитни вируси (HAV, HBV, HCV, HDV, HEV и HGV) и е РНК  съдържащ вирус. Описани са различни типове HCV, които са много близки, но имат достатъчно генетични разлики, за да бъдат класифицирани в 6 главни генотипа: 1, 2, 3, 4, 5, и 6. Допълнително, генотипът може да бъде класифициран в подтипове, като генотип 1a, 1b, и т.н. Най-разпространен в България е генотип 1, следван от генотип 3.
 

 

 

 

 

 
Заразяването с вируса на хепатит C става главно по кръвен път чрез заразена кръв, кръвни продукти и много по-рядко с телести течности (слюнка, сперма, влагалищни секрети) главно при:
  • преливане на кръв и кръвни продукти;
  • използване на общи игли и спринцовки при венозна употреба на наркотици;
  • Използване на заразени инструменти при правене на татуировки, пиърсинг, маникюр и др.;
  • медицински манипулации с нестерилни инструменти (стоматологични манипулации, хирургия, акупунктура и др.);
  • хемодиализа;
  • полов контакт – рискът за заразяване е минимален, но при анален секс, поради  по-честите нараняванията, е възможно вирусът да проникне в кръвта;
  • от майката на детето по време на раждане - вероятността за предаване на инфекцията е много малка.
При над 10% от хората не се установява как точно е станало заразяването.
 
 
 
 
Определени групи хора от населението са изложени на по-висок риск от заразяване с HСV и развитие на хепатит С: 
  • хора, претърпели кръвопреливане;
  • хемофилиците;
  • пациентите на хемодиализа;
  • венозните и невенозни наркомани;
  • пациенти с трансплантирани органи;
  • пациенти лежали в болнични заведения.
 
 
 
В зависимост от начина на протичане хепатит С може да бъде остър (продължава по-малко от 6 месеца) или хроничен (продължава 6 или повече месеца).
 
Остър хепатит С
Острата НСV инфекция е асимптоматична в около 80% от случаите. Това е основната причината заразените да установят, че са болни едва когато настъпят непоправими усложнения. Инкубационният период е от 15 дни до шест месеца. Първите симптоми обикновено са слаби и приличат на настинка, затова се пропускат и заболяването преминава в хроничен стадий. Симптомите са:
 
  • отпадналост
  • болки в ставите и мускулите
  • гадене с повръщане
  • загуба на апетит
  • жълтеница – пожълтяване на склерите  на очите, лигавицата на мекото небце, юздичката  на езика, и кожата на тялото, което се дължи на отлагане на пигмента билирубин. Жълтеницата трае 12 - 15 дни дни и постепенно изчезва.
 
Голяма част от случаите на остър хепатит С протичат леко до умерено и предимно без жълтеница.
Спонтанното изчистване на инфекцията е неуспешно при 50-90% от случаите в зависимост от начина на предаване, наличието на симптоматичен хепатит и възрастта, на която се е появила инфекцията.
В приблизително 20-30 % от случаите се наблюдава излекуване от острият вирусен хепатит С. Във всички останали случаи (до 80% от заболелите) процесът става хроничен.
 
Хроничен хепатит С
Хроничната инфекция се свързва с различни степени на възпаление на черния дроб независимо от генотипа на НСV и от вирусния товар (броя на вирусните частици в организма). Тя преминава спонтанно само по изключение. Хроничният хепатит С прогресира в продължение на няколко десетилетия и се ускорява от наличието на съпътстващи фактори като консумация на алкохол, захарен диабет, заболяване в по-напреднала възраст, коинфекция с ХИВ вируса или коинфекция с други хепатотропни вируси.
При хроничния Хепатит С може да липсват симптоми на болестта или да бъдат много слабо проявени:
 
  • обща отпадналост, умора при физически усилия, болка в дясно подребрие и в ставите;
  • загуба на апетит;
  • подтиснатост до депресивни състояния, бърза промяна на настроението и затруднена концентрация;
  • проблеми със съня - след пълноценен сън може да липсва усещането за отмора;
  • жълтеница;
  • гадене и повръщане.

Много често има периоди на засилване и отслабване на симптомите, дори пълното им изчезване. Така неусетно с течение на времето се развиват тежки усложнения.
 
 
 
Само около 20% от пациентите с остър вирусен хепатит С оздравяват напълно за около 6-8 седмици. Във всички останали случаи инфекцията става хронична.
Въпреки липсата на симптоми инфекцията може да предизвиква тежко увреждане на черния дроб и първите оплаквания на пациента могат да бъдат свързани с чернодробна цироза или нейните усложнения:
 
  • задържане на течности с образуване на отоци по цялото тяло и натрупване на свободна течност в коремната кухина
  • дълго продължаваща жълтеница със сърбеж по кожата
  • силна умора, загуба на тегло, смущения в съня
  • лесно образуване на "синини" по кожата при нараняване
  • обърканост, унесеност, халюцинации
  • чернодробен рак
 
Най-тежките усложнения на хроничният Хепатит С са чернодробната цироза и ракът на черния дроб.
 
 
При хепатит С вирусната инфекция освен усложненията, засягащи черния дроб, могат да възникнат и нарушения във функцията на други органи и системи в организма:
 
  • Сериозно се уврежда обмяната на веществата, в която черният дроб играе централна роля
  • Нарушава се процесът на неутрализиране на повечето вредни за организма вещества и лекарства
  • Затруднява се работата на сърцето
  • Може да се наблюдава сериозно увреждане на бъбреците
 
След преболедуване и излекуване от хепатит С в организма на човека се изработва траен имунитет само срещу този генотип или подтип на вируса, с който е бил заразен, но съществува голяма вероятност от повторно заразяване с някой от другите типове или подтипове на HCV, срещу които няма изработен имунитет.
 
 
       
В голям брой от случаите инфекцията с HCV се открива случайно.
Има различни изследвания за идентифициране и управление на остра и хронична инфекция с вируса на хепатит С:
  
Неспецифични методи – измерват показатели, характерни за възникването на чернодробни увреждания, без да установяват причината за заболяването:
 
  Измерване нивата на билирубин в урината – високите нива на билирубин са индикация за хепатит, без информация за етиологията на болестта
 
   Измерване нивата на чернодробните ензими в кръвта – завишените им стойности са показател за разрушаване на чернодробните клетки и нарушения в жлъчните пътища
 
- Аланин-аминотрансферазният ензим (АЛАТ)
- Аспартат-аминотрансферазният ензим (АСАТ)
- Алкална фосфатаза (АФ)
- Гамаглутамилтранспептидаза (ГГТ)
 
Специфични методи – определят причинителя на чернодробното възпаление и етапа от протичане на заболяването:
 
    Индиректни – определяне на специфични антитела срещу HСV в кръвта (серологични методи). Имунната система изработва специфични антитела за защита срещу HСV (anti-HCV), които циркулират в периферната кръв и се използват като косвено доказателство за присъствие на вируса.
Антителата се появяват известно време след заразяването с вируса, което може да бъде причина за получаване на фалшиво-отрицателни резултати. От друга страна, присъствие на антитела се отчита дори и след пълно излекуване и следователно тяхното наличие не е задължителна индикация за активна инфекция. Затова се налага използването на други специфични методи, откриващи директно вирусните частици в организма.
 
       Директни – установяване присъствието на вируса чрез откриване на специфични за вирусните частици молекули – вирусна РНК:
 
Детекцията на генетичния материал (РНК) на HСV в кръв представлява директен маркер за вирусно присъствие от момента на контакт до изчистването на организма от вируса, който се характеризира със следните предимства:
 
 
 - Най-точният диагностичен метод, отличаващ се с максимална специфичност и
чувствителност
 
- Единственият метод, приложим 5-7 дни след вирусната зараза, т.е. седмици
преди появата на симптоми на болестта. Това е от особено значение за
ограничаване на вирусното разпространение и прилагане на ранно
лечение, което предпазва организма от появата на усложнения и е гаранция
за лека степен на чернодробно увреждане.
 
- Най-ранен и точен скринингов метод (метод за профилактично изследване)
за хора, работещи в рискова среда или контактували със заразно болен.
 
- Средство за проследяване ефекта от терапия и времето на изчистване на
организма от вирусно присъствие.
 
- Много точно определя наличието на размножаващ се вирус в кръвта на
пациента (активна вирусна инфекция), което е важен фактор за успеха на
лечението и неговата продължителност.
 
- Дава възможност за определяне на вирусния генотип, което от значение
за определяне курса на лечение.
 
 
 
 

Не всички пациенти, заразени с вируса на хепатит С, се нуждаят от лечение. Преценката за започването му е индивидуална и се определя от хода на болестта, наличието или не на оплаквания, резултатите от лабораторните изследвания, наличието на съпровождащи заболявания, възрастта на пациента и т.н.
Ако острият хепатит C бъде открит навреме, може да се приложи антивирусно лечение през първите 2-3 месеца след заразяването, като тогава има хронифициране само в 0 до 8% от случаите, в сравнение с 80% при хората, които не са лекувани. При остър хепатит C, може да бъде приложено лечение с пегилиран интерферон (интерферон с удължено действие) за 6 месеца.
Пациентите с хроничен вирусен хепатит С се лекуват с интерферон-алфа и рибавирин, или само с интерферон-алфа в случаи на непоносимост към рибавирин или наличие на противопоказания за приема му.
 
В зависимост от генотипа на вируса, пациентите биват лекувани за различен период от време. Пациентите с генотип на вируса 1, 4, 5 и 6, се лекуват в продължение на 48 седмици, а пациентите с генотип 2 и 3 се лекуват 24 седмици. При болни с наличие на HCV инфекция с повече от един генотип, болните се лекуват по схемата, съответна на генотипа с най-неблагоприятен терапевтичен отговор.
 
Фактори, предсказващи ефекта от лечението и увеличаващи успеваемостта са възрастта (< 45 години), пола (женски), нивото на вирусно натоварване (HCV-RNA< 400 000 IU/mL), липсата на тежка фиброза, малкия брой години на хронично носителство на вируса, установяването на индивидуалния отговор към терапия с интерферон чрез изследване на генетични варианти (виж терапия с интерферон).
 
 
 
Понастоящем не съществува специфична защита срещу вируса на хепатит С. За разлика от хепатити А и В, не е създадена ваксина срещу HCV.
Предпазването от заразяване с вируса на хепатит С се свежда до избягване на рисковите фактори и спазване на определени мерки от носителите на вируса:

  • да се избягва венозното приложение на наркотици и особено употребата на общи игли и спринцовки
  • да се използва презерватив при всеки полов акт
  • да се избягва контакт с предмети, които може да са замърсени с кръв или телесни течности на болен от хепатит С, като употреба на общи бръснарски ножчета, четки за зъби, недобре стерилизиран инструментариум за правене на татуировки, пиърсинг и др.
        
Носителите на хепатит С:
 
  • трябва да се ваксинират срещу хепатит А и хепатит В (в случай, че не са прекарали тези заболявания)
  • не трябва да употребяват алкохол и да сведат до минимум приема на повечето лекарства;
  • желателно е да спазват определена полова хигиена (да използват презервативи, да избягват честа смяна на партньорите)
  • не трябва да даряват кръв и органи
  • длъжни са да уведомяват за състоянието си медицинския и стоматологичен персонал при извършването на кръвни манипулации (както и при правенето на татуировки, пиърсинг и т.н.)
 


Повечето жени забременяват между 20 и 40 годишната си възраст, което също е и възрастовата група, в която честотата на хепатит С се увеличава най-бързо. Всяка жена с рискови фактори за хепатит С (като излагане на кръвопреливане, замърсени игли или инжектиране на наркотици) следва да се изследва за хепатит С преди и по време на бременност.
Рискът една бременна жена да предаде вируса на хепатит С на нероденото си дете е свързан с нивата на вирусно натоварване в кръвта й, както и дали тя също е ХИВ-позитивна. Предаване на вируса по вертикален път се случва при около 10% от заразените майки.
Рискът от предаване на вируса при кърмене е изключителкно малък и затова повечето специалисти препоръчват новороденото да се кърми, поради многото плюсове на кърмата.
Лечението с интерферон трябва да се преустанови по време на бременност, тъй като ефектът му върху плода не е известен.
Жените не трябва да забременяват по време на лечение с Rebetron (комбинация от Рибавирин и интерферон), поради висок риск от малформативни дефекти на плода. Всъщност производителите препоръчват жените в детеродна възраст да използват ефективна контрацепция по време и 6 месеца след лечението. Кърменето по време на лечение с Rebetron също не е препоръчително.


 
С цел да се установи неонатална инфекция с НСV се извършва изследване за присъствие на вирусна РНК в проба от кръв на новороденото. Използването на други лабораторни практики е неудачно и  може да бъде подвеждащо. Така например широко използваните серологични методи за установяване на специфични антитела срещу НСV при новородени може да доведе до фалшиво – положителни резултати. Причината за това е, че новороденото автоматично получава НСV антителата на майка си и е необходимо доста време преди бебето да изчисти майчините антитела.

 

 

 
Информацията на тази страница има за цел да помогне да разберете и управлявате инфекцията с HCV, но тя не може да се приема за медицинска препоръка. Консултирайте се с Вашия лекар относно диагнозата и лечението на HCV.