Хепатит B Вирус HBV

Лаборатория ГЕНИКА е тясно специализирана в диагностиката на редица заболявания посредством ДНК анализ. Изследванията се извършват чрез детекция на генетичен материал, поради което ДНК анализът е най-точният диагностичен способ в съвременната лабораторна практика.

 

 

ХЕПАТИТ В 

 

Хепатит В е заразно чернодробно възпаление. Острата форма на заболяването завършва с пълно оздравяване, но ако инфекцията продължи повече от 6 месеца, заболяването преминава в хронично, което е нелечимо и остава до края на живота.

Около 10% от инфектираните развиват хроничен хепатит В, като по-голямата част от тези хора дори не знаят, че са болни, тъй като инфекцията може да протече безсимптомно.

В малък брой от случаите може да се развие изключително тежка, животозастрашаваща форма на остър вирусен хепатит В, наречена фулминантен (светкавичен) хепатит.

Хепатит В се причинява от вируса на хепатит В (HВV) - един от шестте идентифицирани вида хепатитни вируси (HAV, HBV, HCV, HDV, HEV и HGV) и е ДНК съдържащ вирус. HBV е най-разпространеният вирус на Земята, изключително резистентен, способен да издържи екстремни температури и влажност.

Рискът за развитие на хроничен хепатит В е по-голям, когато инфекцията с вируса настъпи в по-ранна възраст. В зряла възраст, по често човек се справя с инфекцията и се възстановява напълно, дори и когато симптомите са тежки.

 
 

 

 

 

 
HBV е силно заразен - 100 пъти по-заразен от вируса на СПИН.
HBV се открива в кръвта и в по-малко количество в семенната течност (спермата), вагиналните секрети, слюнката, кърмата и другите телесни течности на заразения човек.
Вирусът не се открива в изпражненията и e в минимално количество в урината, което прави невъзможно заразяването чрез вода, храна или ежедневен битов контакт.
 
Заразяването с HBV става по кръвен или по полов път чрез:
 
  • преливане на кръв и кръвни продукти
  • използване на общи игли и спринцовки при венозна употреба на наркотици
  • заразяване по време на медицински и стоматологични манипулации при използване на заразени инструменти
  • контакт със заразена кръв или заразени инструменти при правене на татуировки, пиърсинг, акупунктура, маникюр и др.
  • контакт на наранена кожа или лигавица със заразена кръв при използване на чужди ножчета за бръснене, дори и четки за зъби
  • заразяване на бебето от майката по време на раждането
  • хетеро- или хомосексуални полови контакти с инфектиран партньор без презерватив
 

Заразяване с HBV не е възможно при обичайните битови контакти в къщи или на работното място:
 
  • ръкостоскане, прегръщане
  • кихане или кашляне
  • използване на общи прибори хранене или пиене на вода
  • целувка

 

 

 
HBV е най-разпространеният вирус на Земята – около 2 милиарда хора са били в контакт с него, като от тях 350 милиона са останали хронични носители, а около 1 млн. души годишно умират от хепатит В.
Определени групи хора от населението са изложени на по-висок риск от заразяване с HBV и развитие на хепатит В: 
 
  • хора практикуващи секс с честа смяна на партньорите, особено без използване на предпазни средства (напр. презервативи)
  • хомосексуални мъже
  • проститутки
  • сексуални партньори на хора, заразени с HBV
  • венозни наркомани, ползващи общи игли
  • болни, на които се налага често преливане на кръв или кръвни продукти
  • бъбречно болни на хемодиализа
  • умствено болни и изостанали индивиди
  • здравни работници, работещи с кръв и кръвни продукти, както и такива използващи остър, замърсен с кръв инструментариум (медицински сестри, хирурзи, зъболекари, лаборанти и др.)
  • кърмачета, родени от заразени майки

 

 

 
Инфекцията с хепатит В вируса е инфекция на целия организъм, но най-тежки са уврежданията на черният дроб.
В зависимост от начина на протичане хепатит В може да бъде остър (продължава по-малко от 6 месеца) или хроничен (продължава 6 или повече месеца).
При остра инфекцията имунната система обикновено е способна да унищожи вируса и организмът се възстановява за няколко месеца до пълно оздравяване, докато хроничната инфекция персистира през целия живот и може да доведе до тежки усложнения като цирозата и рак на черния дроб. Хроничната инфекция може да не се установи години наред, докато не настъпят сериозни чернодробни увреждания.
 
Остър хепатит В
 
Симптомите се появяват 2 до 6 седмици след контакта с вируса (т. нар. инкубационния период) и в началото наподобяват грипна или стомашно-чревна инфекция със следните най-чести оплаквания: 
 
·      леко повишение на температурата
·      болки в гърлото, хрема
·      отпадналост
·      болки в ставите и мускулите
·      гадене с повръщане
·      загуба на апетит
·      тежест и болка в областта на черния дроб и горната част на корема
·    потъмняване на урината (в резултат на увеличеното количество жлъчни  пигменти в нея)
·      обезцветяване на изпражненията
·   жълтеница - пожълтяване на склерите на очите, лигавицата на мекото небце, юздичката на езика, и кожата на тялото, което се дължи на отлагане на пигмента билирубин. Жълтеницата трае десетина дни и постепенно изчезва, но може и да бъде слабо изразена или изобщо да липсва.
 
В много редки случаи острият вирусен Хепатит В протича изключително тежко, за няколко дни се развива тежка чернодробна недостатъчност, която е с много неблагоприятна прогноза (фулминантен хепатит В).
Хроничен Хепатит В
В част от случаите острият вирусен хепатит В продължава повече от 6 месеца и преминава в хроничен. При тях симптомите се задържат и след шестия месец, но са много слабо изразени. Болните могат да предават вируса на други хора и имат повишен риск от развитие на чернодробна цироза и рак на черния дроб. 
Инфекцията с вируса на хепатит В може и да не бъде съпроводена от характерните за болестта симптоми (безсимптомно протичане на инфекцията). Така носителят на инфекцията може да я разпространява без да знае.
 
 
 
 
Острият хепатит В в повечето случаи завършва с пълно оздравяване.
Хроничният хепатит В е много сериозно заболяване. В резултат на вирусната инфекция се разрушават клетките на черния дроб, което уврежда сериозно функциите му и може да доведе до редица усложнения:
 
  • Чернодробна цироза
  • Рак на черния дроб
  • Чернодробна недостатъчност
 
При хепатит В вирусната инфекция освен усложненията, засягащи черният дроб, могат да възникнат и нарушения във функцията на други органи и системи в организма:
 
  • Сериозно се уврежда обмяната на веществата, в която черният дроб играе централна роля
  • Нарушава се процесът на неутрализиране на повечето вредни за организма вещества и лекарства
  • Затруднява се работата на сърцето
  • Може да се наблюдава сериозно увреждане на бъбреците
 
След преболедуване и излекуване от хепатит B, в организма на човека се изработва траен имунитет, който не позволява повторно заразяване.
 
 
 
По клинични показатели инфекцията с HВV се различава трудно от останалите типове вирусен хепатит. За установяването й се използват различни  диагностични методи:
 
Неспецифични методи – измерват показатели, характерни за възникването на чернодробни увреждания, без да установяват причината за заболяването:
 
  • Измерване нивата на билирубин в урината – високите нива на билирубин в кръвта са индикация за хепатит, без информация за етиологията на болестта
  • Измерване нивата на чернодробните ензими в кръвта – завишените им стойности са показател за разрушаване на чернодробните клетки и нарушения в жлъчните пътища
 
          - Аланин-аминотрансферазният ензим (АЛАТ)
          - Аспартат-аминотрансферазният ензим (АСАТ)
          - Алкална фосфатаза (АФ)
          - Гамаглутамилтранспептидаза (ГГТ)
 
Специфични методи – определят причинителя на чернодробното възпаление и етапа от протичане на заболяването
 

        > Индиректни – определяне на специфични антитела срещу HВV в кръвта (серологични методи). Имунната система изработва специфични антитела за защита срещу HВV, които циркулират в периферната кръв и се използват като косвено доказателство за присъствие на вируса.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

  • ядрено антитяло(anti-HBc или HBcAb) – първото антитяло, което се появява в кръвта (обикновено няколко седмици след първоначалната инфекция). HBcAb се открива при всеки, който някога е бил инфектиран с вируса на хепатит В.
  • "е" антитяло(анти-HBe или HBeAb) – антитяло срещу "е" антигена от вътрешността на HBV. HBeAb се открива, когато организмът се бори с хепатит Б вирусната инфекция и е показател за ниски нива вируса.
  • повърхностно антитяло (анти-HBsAg или HBsAb) – антитяло срещу повърхностния антиген на HBV. При произвеждане на достатъчно количества HBsAb, организмът може да изчисти HBV инфекцията. 
Антителата се появяват известно време след заразяването с вируса, което може да бъде причина за получаване на фалшиво-отрицателни резултати. От друга страна, присъствие на антитела се отчита дори и след пълно излекуване, и следователно тяхното наличие не е задължителна индикация за активна инфекция. Затова се налага използването на директни специфични методи, откриващи директно вирусните частици в организма.
 
> Директни – установяване присъствието на вируса чрез откриване на специфични за вирусните частици молекули:
 
  •  Установяване на хепатит В антигени  – директен маркер за хепатит В иннфекция, който се появява преди клиничната симптоматика.
     
            -   Повърхностен антиген (HBsAg) антиген от обвивката на вируса, първият антиген, който се появява в инфектирания с HBV организъм (около четири седмици след  заразяването). Когато HBsAg се задържи повече от 6 месеца, инфекцията се смята за хронична. 
     
            -    "е" антиген (HBeAg) – антиген от вътрешността на вируса, вторият антиген, който се появява при активно размножаване на HBV в чернодробните клетки.
     
            -    Ядрен антиген (HBcAg)– не се открива при кръвен тест, а само при биопсия на чернодробната тъкан.
     
  •  Детекция на генетичния материал (ДНК) на HВV в кръв – директен маркер за вирусно присъствие от момента на контакт до изчистването на организма от вируса, който се характеризира със следните предимства:
 
- най-точният диагностичен метод, отличаващ се с максимална  специфичност и чувствителност
 
- единственият метод, приложим 5-7 дни след вирусната зараза, т.е. седмици преди появата на симптоми на болестта. Това е от особено значение за ограничаване на вирусното разпространение и прилагане на ранно лечение, което предпазва организма от появата на усложнения и е гаранция за лека степен на чернодробно увреждане.
 
- най-ранен и точен метод за профилактично изследване на хора, работещи в рискова среда или контактували със заразно болен.
 
- средство за проследяване ефекта от терапия и времето на изчистване на организма от вирусно присъствие.
 
- много точно определя наличието на размножаващ се вирус в кръвта на пациента (активна вирусна инфекция), което е важен фактор за успеха на лечението и неговата продължителност.
 
- изследването се извършва по метода на полимеразно-верижна реакция (PCR). Този тест е скъп и се прави при трудни за диагноза случаи, както и за проследяване на ефекта от лечението.
 
 
Показатели при остър Хепатит В:
  • HBs Ag – появява се в кръвта около четири седмици след заразяването.
  • Anti-HBс
  • Наличие на вирусна ДНК
 
Показатели при хроничен Хепатит В:
  • HBsAg – продължава да се открива в кръвта повече от шест месеца след заразяването.
  • HBeAg – обикновено е съпроводено с изостряне на симптомите на хроничния Хепатит B.
  • Аnti-HBe 
  • Аnti-HBс
  • Наличие на вирусна ДНК
 
Показатели за излекуван хепатит или за направена ваксина срещу хепатит В
  • Аnti-HBs - в кръвта се откриват само антитела, които са насочени срещу HBsAg
  • всички останали лабораторни изследвания са отрицателни
 
 
 
Като вирусно заболяване, няма специфичен медикамент, насочен срещу вируса.
Лечението на острия вирусен хепатит B е симптоматично (облекчаващо оплакаванията) и поддържащо. Разчита се на способността на имунната система да се справи с инфекцията, както при всяко друго вирусно заболяване. 
 
  • приемане на добре балансирана храна
  • избягване консумацията на алкохол
  • венозно вливане на течности и вещества, подобряващи работата на черния дроб (левулоза)
  • прилагане на витамини и медикаменти от групата на хепатопротекторите
 
Лечението на хроничния хепатит B зависи от това дали вирусът е активен и дали има увреждане на черния дроб. Съвременното лечение на хроничния хепатит B, цели нормализиране на чернодробните ензими и намаляване на вирусната репликация, за да се предпази черния дроб от тежки усложнения. Пациентите с хроничен хепатит B се лекуват с интерферон-алфа и нуклеозидни/нуклеотидни аналози.
 
  • Интерферон-алфа активира имунната система на организма срещу инфектираните с HBV чернодробни клетки. Той притежава и директно антивирусно действие. Лечението с интерферон алфа не води до поява на вирусна резистентност, но приложението му е лимитирано във времето – до 12 месеца.
  • Нуклеозидните/нуклеотидни аналози блокират размножаването на хепатит Б вируса в чернодробните клетки и са ефективни само при активна вирусна репликация. Лечението продължава с години и често води до развитие на резистентност. При всички нуклеозидни/нуклеотидни аналози съществува риск от изостряне на хепатита, при развитие на резистентност и/или при спиране на лечението. 

 

 

 
Вирусът на хепатит В е силно заразен и ограничаването на разпространението му зависи от спазването на необходимите мерки, както за собствена превенция, така и за защита на околните от вирусна зараза:
 
  • използване на презерватив при сексуални контакти
  • избягване на татуировки и пиърсинг
  • да не се използват чужди самобръсначки, нокторезачки, четки за зъби или обеци.
 
Съществува ваксина, която създава имунитет и предпазва от евентуално заразяване с вируса на хепатит B. В България тази ваксина се поставя задължително на всички новородени след 1992г. в първите 24 часа след раждането. Препоръчително е използването на ваксината и за всички хора, които професионално или в личния си живот са застрашени от заразяване с хепатит B.
 
 
 
Хепатит B е една от най-често предаваните форми на хепатит от майка на дете.
Въпреки, че обикновено бременните жени имат жълтеница по време на острата фаза, някои нямат симптоми на хепатит, което е една от причините скринингът на всички бременни жени за хепатит B да е задължителен.
Вирусът на хепатит B е силно заразен и рискът новороденото да развие заболяването, ако майката е вирусоносител, е висок.
Обикновено заболяването се предава при раждането при експозиция на новороденото със заразени кръв и течности по време на родилния процес.
Лечението с интерферон трябва да се преустанови по време на бременност, тъй като ефектът му върху плода не е известен.
Бременните жени с доказан хепатит B вирусна инфекция трябва да приемат хепатит B имуноглобулин и напълно да се въздържат от употреба на алкохол.
 
 
 
 
Новороденото може да се зарази с хепатит B вируса от майката чрез заразена кръв и телесни течности по време на родилния процес.
Новороденото трябва да бъде ваксинирано с ваксина срещу хепатит B до 24 часа след раждането, един месец и шест месеца след раждането.
При неонатална хепатит B вирусна инфекция новороденото приема хепатит B имуноглобулин.
 
 

 Лабораторен сертификат

 
 
 
Информацията на тази страница има за цел да помогне да разберете и управлявате инфекцията с HВV, но тя не може да се приема за медицинска препоръка. Консултирайте се с Вашия лекар относно диагнозата и лечението на HВV.