Хепатит А Вирус HAV

Лаборатория ГЕНИКА е тясно специализирана в диагностиката на редица заболявания посредством ДНК анализ. Изследванията се извършват чрез детекция на генетичен материал, поради което ДНК анализът е най-точният диагностичен способ в съвременната лабораторна практика.

 

 

ХЕПАТИТ А

 

Хепатит А е остра чернодробна вирусна инфекция, водеща до възпаление на черния дроб. Вирусният Хепатит А е една от най-често срещаните инфекции в света.
Хепатит А се причинява от хепатитен вирус тип А (HAV) - един от шестте идентифицирани видове хепатитни вируси (HAV, HBV, HCV, HDV, HEV и HGV). HAV е РНК съдържащ вирус и е изключително устойчив на външни условия.
 
 

 

 

 

 
HAV се предава по фекално-орален път чрез изпражненията на болните от хепатит А хора. Вирусът навлиза в организма през устата, размножава се в тялото и преминава в изпражненията, с които се разпространява в околната среда.
Заразяването става чрез поглъщане на храна и вода, замърсени с вируса или чрез контакт със заразени от болния предмети. Затова хепатит А е известен още като "болестта на мръсните ръце".
Възможно HAV инфекцията да премине безсимптомно и да не доведе до развиване на заболяването.
Дългият инкубационен период и вероятността за асимптоматично протичане на HAV инфекцията правят вирусоносителя продължителен източник на инфекцията (три седмици преди появата на първите симптоми и четири седмици след това), което поставя в непосредствена опасност хората, с които е в контакт.

 

 

 
Вирусният хепатит А е разпространен по целия свят, като се наблюдава по-често в развиващите се страни или социални общности, живеещи при лоши хигиенно-санитарни условия, където може да протича и под формата на епидемии.
 
Рискът от заразяване с HAV е повишен при следните групи хора:
 
  • деца и персоналът на детските заведения
  • хора, пътуващи до страни с лоши санитарно-хигиенни условия
  • затвори и институции за хора с умствени проблеми
  • хора, живеещи в общежития и казарми, в които не се спазват добри хигиенни норми
  • хомосексуалисти (аналният сексуален контакт представлява възможен път за пренасяне на инфекцията)
  • контактни на болни от хепатит А и др.

 

 

 

 
В редица случаи инфекцията с вируса на хепатит А не е съпроводена от характерните за болестта симптоми (безсимптомно протичане на инфекцията).
 
В случаите на симптоматично протичане на инфекцията оплакванията обикновено се появяват 2 до 6 седмици след контакта с вируса (т. нар. инкубационния период), но болният е в състояние да разпространява вируса и в периода преди появата на симптоми. Симптомите се появяват внезапно и в началото наподобяват грипна или стомашно-чревна инфекция със следните най-чести оплаквания: 
 
  • леко повишение на температурата
  • болки в гърлото, хрема
  • отпадналост
  • болки в ставите и мускулите
  • гадене с повръщане
  • загуба на апетит
  • тежест и болка в дясното подребрие
  • потъмняване на урината (в резултат на увеличеното количество жлъчни пигменти в нея)
  • обезцветяване на изпражненията
  • жълтеница - пожълтяване на склерите на очите, лигавицата на мекото небце, на езика и кожата на тялото, което се дължи на отлагане на пигмента билирубин. Жълтеницата трае десетина дни и постепенно изчезва, но може и да бъде слабо изразена или изобщо да липсва.
 
Симптомите при острия вирусен хепатит А обикновено изчезват след около 2 месеца. Вирусът на хепатит А се елиминира напълно от организма и заболяването не преминава в хронична форма.
 
След преболедуване от хепатит А, в организма се изработва доживотен имунитет, който не позволява повторно заразяване с вируса.
 
 
 
Обикновено няма трайни усложнения и болните се излекуват напълно.
Хепатит А не хронифицира и много рядко може да се развие остра чернодробна недостатъчност. 
 
 
 
По клинични показатели инфекцията с HAV се различава трудно от останалите типове вирусен хепатит. За установяването й се използват различни  диагностични методи:
 
Неспецифични методи – измерват показатели, характерни за възникването на чернодробни увреждания, без да установяват причината за заболяването:
 
 • Измерване нивата на билирубин в урината – високите нива на билирубин в кръвта са индикация за хепатит, без информация за етиологията на болестта
 
 •  Измерване нивата на чернодробните ензими в кръвта – завишените им стойности са показател за разрушаване на чернодробните клетки и нарушения в жлъчните пътища
 
          - Аланин-аминотрансферазният ензим (АЛАТ)
          - Аспартат-аминотрансферазният ензим (АСАТ)
          - Алкална фосфатаза (АФ)
          - Гамаглутамилтранспептидаза (ГГТ)
 
Специфични методи – определят причинителя на чернодробното възпаление и етапа от протичане на заболяването
 

        > Индиректни – определяне на специфични антитела срещу HAV в кръвта (серологични методи). Имунната система изработва специфични антитела за защита срещу HAV, които циркулират в периферната кръв и се използват като косвено доказателство за присъствие на вируса.

     Антитела от клас IgM срещу вируса на хепатит А (аnti-HAV-IgM) – наличието им е основен маркер за скоро настъпила активна инфекция с HAV, тъй като се появяват в края на инкубационния период и изчезват не по-късно от 6 месеца от началото на заболяването.
 
      Антитела от клас IgG срещу вируса на хепатит А (аnti-HAV-IgG) – появяват на по-късен етап от инфекцията и се задържат дълго след оздравяването и наличието им показва прекаран в миналото хепатит А.
 
Антителата се появяват известно време след заразяването с вируса, което може да бъде причина за получаване на фалшиво-отрицателни резултати. От друга страна, присъствие на антитела се отчита дори и след пълно излекуване, и следователно тяхното наличие не е задължителна индикация за активна инфекция. Затова се налага използването на директни специфични методи, откриващи директно вирусните частици в организма.
 
> Директни – установяване присъствието на вируса чрез откриване на специфични за вирусните частици молекули:
 
   Установяване на хепатит А антиген във фекалии – директен маркер за хепатит А инфекция, който се появява една до две седмици преди клиничната симптоматика, с излъчване до две седмици след острото начало, но не намира широко приложение в диагностичната практика.
 
    Детекция на генетичния материал (РНК) на HAV в кръв или фекалии – директен маркер за вирусно присъствие от момента на контакт до изчистването на организма от вируса, който се характеризира със следните предимства:
 
- най-точният диагностичен метод, отличаващ се с максимална  специфичност и чувствителност
 
- единственият метод, приложим 5-7 дни след вирусната зараза, т.е. седмици преди появата на симптоми на болестта. Това е от особено значение за ограничаване на вирусното разпространение и прилагане на ранно лечение, което предпазва организма от появата на усложнения и е гаранция за лека степен на чернодробно увреждане.
 
-  най-ранен и точен метод за профилактично изследване на хора, работещи в рискова среда или контактували със заразно болен.
 
средство за проследяване ефекта от терапия и времето на изчистване на организма от вирусно присъствие.
 
 
 
Не съществува специфично лечение за HAV. Лечението е само симптоматично (облекчаващо оплакванията) и поддържащо:
 
  • спазване на постелен режим без физически натоварвания
  • приемане на лесносмилаема храна и спазване на диета за период от около 6 месеца с ограничаване на пържените и пикантни храни и увеличаване на въглехидратите
  • избягване консумацията на алкохол, лекарства, които са вредни за черния дроб
  • прием на обилно количество течности
  • вливане по венозен път на течности и вещества, подобряващи работата на черния дроб (левулоза)
  • прилагане на витамини и медикаменти от групата на хепатопротекторите

 

 

 
 
Вирусът на хепатит А е силно заразен и ограничаването на разпространението му зависи от спазването на необходимите мерки, както за собствена превенция, така и за защита на околните от вирусна зараза:
 
  • спазване на стриктна лична хигиена и на обществените санитарно-хигиенни норми
  • осъществяване на карантинни и противоепидемични мерки в случаите на регистриран хепатит А
  • специфична профилактика
-  прилагане на инактивирани ваксини – не съдържат живи вируси, но стимулират изработването на защитни антитела срещу вируса на хепатит А. Инактивираните ваксини са  безопасни и осигуряват дългосрочна защита от HAV инфекция (20 години). 
-  прилагане на нормалният човешки имуноглобулин (IG) – ако се приложи преди заразяването, намалява честотата на хепатит А до 90%, но има ограничен срок на действие (6 месеца); ако се приложи в рамките на две седмици от експозицията, предотвратява развитието или намалява тежестта на заболяването.
 
 
 
·     Ако сте заразен с HAV, следните мерки трябва да бъдат взети за да предпазите  околните от заразяване:
·    
-   Избягване на сексуален контакт
-   Старателно измиване на ръцете след тоалет
-   Да не се приготвя храна
-   Употреба на отделни прибори и тоалетни принадлежности
 
 
        Ако предполагате, че сте заразен с HAV или сте имали контакт с заразно болен:
·    
-  Превантивно да се спазват гореспоменатите мерки
-  Препоръчителен е прием на имуноглобулини
- Изследване за инфекция с HAV чрез РНК тест, като най-скорошен показател за наличие на инфекция (само 5-7 дни след рисков контакт може да се определи дали сте заразен с HAV).
 
 
 
Хепатит А се среща при около 1 на всеки хиляда бременни жени по целия свят. Обикновено бременността не повлиява на развитието на болестта.
Основното лечение е почивка и питателна храна и обикновено възстановяването става за 1-2 месеца.
Ако една бременна жена е изложена на риск от заразяване (например при пътуване или при контакт със заразоносители), се препоръчва прием на имуногамаглобулини за да бъде предпазена от болестта.
 
 
 
Вирусът на хепатит А не преминава през плацентата и затова не съществува риск за плода при развитие на хепатит А по време на бременност.Ако новороденото бъде заразено, инфекцията обикновено е лека и в организма му ще се създаде имунитет срещу вируса на хепатит А до края на живота му.

 

 
 
 
Информацията на тази страница има за цел да помогне да разберете и управлявате инфекцията с HAV, но тя не може да се приема за медицинска препоръка. Консултирайте се с Вашия лекар относно диагнозата и лечението на HAV.