Ебщайн-Бар Вирус EBV

Лаборатория ГЕНИКА е тясно специализирана в диагностиката на редица заболявания посредством ДНК анализ. Изследванията се извършват чрез детекция на генетичен материал, поради което ДНК анализът е най-точният диагностичен способ в съвременната лабораторна практика.

 

 

ЕБЩАЙН-БАР ВИРУС (EBV)

 

Ебщайн-Бар вирусът (EBV) е член на семейството на херпесните вируси и един от най-честите човешки вируси. Разпространението му е повсеместно, като повечето хора се заразяват още в детска и юношеска възраст. В Съединените щати, приблизително 95% от възрастните на възраст между 35 и 40 години са вирусоносители. Бебета стават податливи на EBV, веднага след като защитата от майчините антитела, преминали в кръвообращението на плода при раждането изчезне. След първичната инфекция с EBV се установява доживотна латентна инфекция в организма. Тази латентна инфекция обикновено се обуславя от имунната защита на организма, която ако се наруши в даден момент, може да доведе до повторно активиране на вируса и развитие на клинично заболяване. Първичната инфекция с EBV или неговата реактивация се асоциират с няколко заболявания, при които вирусът може да действа като пряк причинител или като един от няколко кофактори.
 
 

 

 

 

ИНФЕКЦИОЗНА МОНОНУКЛЕОЗА (ИМ)

Инфекциозна мононуклеоза е остро лимфопролиферативно заболяване, възникнало в резултат от първична инфекция с EBV. Много деца се заразяват с EBV, като тези инфекции обикновено не причиняват симптоми или остават неразличими от други леки и кратки заболявания в детството. Когато първична инфекция с EBV се случи по време на юношеството, в млада или зряла възраст, тя причинява инфекциозна мононуклеоза в 35% до 50% от случаите.
Симптомите на инфекциозна мононуклеоза са повишена температура, възпалено гърло, неразположение, изпотяване, втрисане, главоболие и подути лимфни възли. Понякога може да бъдат засегнати далакът и черният дроб. Проблеми със сърцето или поразяване на централната нервна система се наблюдават рядко. ИМ обикновено трае няколко седмици до 4 месеца. Възстановени пациенти от време на време се оплакват от повторни пристъпи на умора, типични за "устойчивост към вирусната умора синдром". Някои пациенти страдат от характерните за ИМ оплаквания в рамките на една година след първоначалната атака.
 
 Въпреки, че симптомите на инфекциозна мононуклеоза, обикновено отзвучават в рамките на 1 или 2 месеца, EBV остава латентен в клетки на гърлото и кръвта доживот. Периодично, вирусът има способността да се реактивира в резултат на което той се отделя в слюнката на заразените лица. Това реактивиране обикновено протича без симптоми. Предаването на EBV изисква интимен контакт със слюнката на заразен човек. Инкубационният период или времето от инфекция до появата на симптоми, варира от 4 до 6 седмици. Лица с инфекциозна мононуклеоза са в състояние да разпространят заразата на други хора за период от няколко седмици. Въпреки това, специални предпазни мерки или карантина не се препоръчват, тъй като вирусът се среща често в слюнката на здрави хора. В действителност, много здрави хора могат да пренасят и разпространяват вируса с прекъсвания за цял живот. Тези хора обикновено са първичен резервоар за предаване от човек на човек.  Поради тази причина, предаването на вируса е почти невъзможно да се предотврати. Съвсем наскоро, вирусна репликация е открита в маточната шийка, като по този начин се отчита възможността за сексуален път на предаване на EBV.
 
 

УСЛОЖНЕНИЯ НА ИНФЕКЦИОЗНА МОНОНУКЛЕОЗА
 
ИМ обикновено е доброкачествено и самоограничаващо се заболяване.В някои случаи следните болестни усложнения могат да възникнат :
 
• Усложнения на ЦНС-  включват менингит, енцефалит и синдром на Гилен-Баре.

• Чернодробно възпаление

• Руптура на слезката - това е много рядко усложнение на ИM, и когато това се случи, се изисква спешна хирургическа намеса.

• Обструкция  на фаринкса и трахеята - те могат да възникнат поради масово разширяване и оток на сливиците и аденоидите.

•Имунологични усложнения-те включват хемолитична и апластична анемия, тромбоцитопения, хипогамаглобулинемия, агранулоцитоза и хемофагоцитоза.

 

 

 
Възниква рядко, като в тези случаи симптомите се задържат в продължение на години и може да доведат до смърт. Симптомите на хроничната ИM варират от треска, фарингит, неразположение, миалгия и лимфаденопатия до потенциално живото-застрашаващи проблеми, като например анемия, тромбоцитопения, хипоглобулинемия и пневмонит. Началото на хроничен ИM следва остра ИM и може да се дължи на увреждане на клетъчно-медиирана реакция срещу вируса. За да отговарят на критериите за диагностициране на хронична ИM, три условия трябва да бъдат изпълнени:
 
 • симптомите трябва да продължават най-малко 12 месеца
 
 • появата на персистиращи симптоми трябва да се предхожда от доказан случай на ИM
 
 • трябва да има доказателства за активна инфекция  с EBV 
 
 • Не е установена връзка между активна инфекция с EBV и проблеми по време на бременност, като спонтанен аборт или раждане на дете с дефекти.

 

 

 

 

Лимфом  на Burkitt (BL) е с ендемично разпространение в някои части на Африка (където е най-често срещаният тумор в детството) и Папуа-Нова Гвинея. BL се среща спорадично в целия свят. Въпреки това, докато почти 100% от африкански BL са свързани с EBV, само 12% от спорадичните случаите на BL са свързани с EBV.
BL обикновено се появява при деца на възраст 3-13 години с пикова честота между 6 - 7 години. BL обикновено е силно злокачествен тумор с последваща смърт в рамките на 4 месеца от началото на заболяването, при нелекувани случаи. Туморът е обаче силно чувствителни към химиотерапия, в резултат на което прогнозата е добра, ако болестта се диагностицира рано и се проведе пълен курс на лечение.


 

НАЗОФАРИНГЕАЛЕН КАРЦИНОМ

Назофарингеалния карцином е злокачествен тумор на плоскоклетъчния епител на назофаринкса. Туморът е рядкост в повечето части на света. Изключение прави Северен Китай, където назофарингеалния карцином е най-разпространения тумор при мъжете и втори по честота при жените.
Най-недиференцираните форми на тумора се асоциират на 100% с EBV.
    

 
Инфекцията при имунокомпрометирани пациенти може да доведе до развитието на лимфопролиферативни заболявания и лимфом.
EBV-свързани тумори се срещат често при пациенти със СПИН. Лимфомът е второто по-честота злокачествено заболяване установено при пациенти със СПИН. Въпреки това, само 50 % от всички лимфоми при пациенти със СПИН, са свързани с EBV.


 Х-СВЪРЗАН ЛИМФОПРОЛИФЕРАТИВЕН СИНДРОМ

Много мъже не са в състояние да изградят ефективен клетъчно-медииран имунен отговор на инфекция с EBV. Причината е дефектен ген, който се намира в Х-хромозомата. Това състояние е отговорно за половината от фаталните случаи на ИM. Клинично засегнатите мъже са здрави до първична EBV инфекция. При заразяване инфекцията може да се развие фулминантно и да доведе до бърз фатален край, или да прогресира в хронична форма, която може да кулминира в едно от следните фатални В-клетъчни лимфопролиферативни заболявания - имунобластен лимфом, plasmacytoma и лимфом на американски Burkitt.

 

 

 

 
ЕBV индуциран посттрансплантационен лимфопролиферативен синдром е най-честото усложнение след трансплантация на солидни органи.
Терминът PTLD не се отнася за едно заболяване, а е синдром, който включва широк спектър от нарушения в лимфоцитния растеж, които варират от доброкачествена изолирана форма на лимфопролиферация до агресивна, злокачествена, засягаща редица органи форма на заболяването. Наблюдаваното лимфопролиферативно разстройство (PTLD) настъпва поради терапевтичната имуносупресия след органна трансплантация, което нарушава способността на организма да овладее инфекцията с EBV.
Установено е, че честотата PTLD е 65% след първична инфекция с EBV и 30% след вторична, възникнала като резултат от вирусна реактивация.
Тези пациенти могат да развият инфекциозна мононуклеоза или поликлонална полиморфна B-клетъчна хиперплазия. Някои от тези B-клетки могат да бъдат подложени на мутации, което ще ги направи злокачествени и ще доведе до развитието на лимфом.
Лимфоми са наблюдавани да се развива в 1 - 13% от пациентите след бъбречна трансплантация, 7,3% от сърдечна трансплантация, след костно-мозъчна и белодробна трансплантация. При 50% от
EBV асоциираните лимфоми има доказателства за скорошна първична инфекция.

 

 


Наличието на  ЕBV асоциирани заболявания може да се подозират на база клинични и хистологични основания, констатации на атипични лимфоцити. Твърда диагноза може да се постави само след лабораторно изследване. В медицинската практика съществуват различни диагностични похвати за установяване на нфекция с ЕBV. Серологичните тестове са широкодостъпни, но по различни причини при прилагането им
могат да се получат  фалшиво положителни и фалшиво отрицателни резултати. При много хора, откриване на ранни антитела срещу EBV е знак за активна инфекция, но 20% от здравите хора могат да имат това антитяло в продължение на години след първоначалното им инфектиране. Следователно резулатът от изследванията за антитела не винаги е индикация, че наблюдаваното заболяване на пациента е причинено от инфекция с EBV. Ето защо директното откриване на самия вирус в кръвта или лимфната тъкан е предпочитан метод за диагностика на инфекция с EBV. Най-съвременният директен метод за установяване на инфекция с EBV е полимеразно-верижната реакция (PCR). PCR за EBV е молекулярно-биологичен метод за детекция и ензимно намножаване на фрагмент от вирусната ДНК. Молекулярно-генетичните изследвания недвусмислено доказват активна вирусна инфекция, което е от изключително значение, защото това е времето през което вирусът е способен да заразява и да нанася поражения.
Когато резултатите от проведените тестове са отрицателни, допълнителни лабораторни тестове могат да бъдат необходими, за да разграничат EBV инфекции от мононуклеозно подобни заболявания, предизвикани от цитомегаловирус, аденовирус, или токсоплазма.
 
 

Лечението на инфекциозна мононуклеоза е главно поддържащо.
Няма специфично лечение за инфекциозна мононуклеоза, различно от лечение на симптомите.
 
 
 
 
 
 
Информацията на тази страница има за цел да помогне да разберете и управлявате инфекцията с Ебщайн-Бар вирус, но тя не може да се приема за медицинска препоръка. Консултирайте се с Вашия лекар относно диагнозата и лечението на Ебщайн-Бар вирус.