Хламидия

Лаборатория ГЕНИКА е тясно специализирана в диагностиката на редица заболявания посредством ДНК анализ. Изследванията се извършват чрез детекция на генетичен материал, поради което ДНК анализът е най-точният диагностичен способ в съвременната лабораторна практика.

 
 

ХЛАМИДИЯ ТРАХОМАТИС

 

Бактериалните инфекции с Хламидия трахоматис (Chlamydia trachomatis) са сред най-широко разпространените полово предавани заболявания, като до 80% от гениталните инфекции при жени и 50% от случаите при мъже протичат без симптоми.


 

 

 

 

  

 

 

 
  • Трахома - инфекциозно заболяване на конюнктивата и роговицата
 
  • Уро-генитални инфекции – характеризират се с широко разпространение и засягат различни отдели на пикочо-половата система

Уро-генитални инфекции при жени
Обикновенно липсват симптоми. Субективните оплаквания могат да включват вагинално течение и много рядко ниска абдоминална болка и ациклично цервикално кръвотечение. Първоначално, възпалителният процес засяга лигавицата, покриваща канала на маточната шийка (ендоцервицит) и уретрата (уретрит), където инфекцията може да персистира с месеци. Неустановената и неуспешно третирана (нелекувана) долна хламидиоза, в резултат на редица провокационни фактори може да доведе до разпространение на инфекцията към горните етажи на гениталния тракт (засягане на ендометриума и маточните тръби).

Локализацията на хламидийната инфекция в горния генитален тракт е предпоставка за хронифициране на инфекцията и развитие на редица генитални и екстрагенитални усложнения - ендометрит, салпингит, вторичен инфертилитет, извънматочна бременност, спонтанен аборт, цистит, конюктивит, реактивен артрит, преждевременно раждане, интранатална инфекция на новородено.

 

Уро-генитални инфекции при мъже

При наличие на симптоматика се наблюдава уретрално течение и болка или парещо усещане по време на уриниране. При мъже, първоначално Chlamydia trachomatis колонизира мукозния епител на уретрата (уретрит). Неустановената или недостатъчно третираната (нелекувана) инфекция е предпоставка за хронифицирането й и развитие на редица усложнения - епидидимит, простатит, конюктивит, реактивен артрит, вторичен инфертилитет.

 

  •  Lymphogranuloma venereum (LGV) - рядка инфекциозна болест, предавана чрез сексуален контакт; характеризира се с генитални лезии и подуване на лимфните възли в слабините
     
 

 

 

Основният път на предаване на хламидията е сексуалният. Това се осъществява при
вагинален или анален секс със заразен партньор и по-рядко при орален секс, като в зависимост от сексуалните практики хламидията може да инфектира гениталиите, ректума, гърлото.
Хламидиазата може да засегне и очите, когато заразен секрет попадне в очите по време на сексуален контакт или чрез замърсени с инфектирания секрет ръце.
Предаване може да настъпи от майката на плода по време на преминаването му през родилния канал.
Oсновният начин за предпазване е употребата на кондом.
Трябва да се запомни, че след прекарана инфекция с хламидии, човек е в състояние отново да бъде заразен при повторно излагане на инфекциозния агент.

 

  

Защо да се изследваме за  Хламидия трахоматис?
 

Широкото разпространение и усложненията, които причинява Chlamydia trachomatis, определя нуждата от своевременно диагностициране на хламидиалната инфекция.
 
Ранната хламидийна инфекция, често протича скрито, без оплаквания, но това не означава, че тя не оказва негативно влияние върху здравето. Хламидията може да доведе до сериозни дълготрайни последствия и при двата пола.

 

 

 

Неустановена и нелекувана, хламидиазата може да причини редица усложнения и увреждания. При жени, първоначално инфекцията се изразява в развитие на цервицит и/или уретрит , като последствията, които могат да възникнат включват:
 
  • Тазово-възпалителна болест (PID) - най-често срещаното усложнение
Тазово-възпалителна болест се развива когато бактериална инфекция, например хламидия, локализирана в долния генитален тракт ( влагалище и маточна шийка) се разпространи към горните репродуктивни органи (матка, фалопиеви тръби, яйчници). Инфекцията на горния генитален тракт е свързана с възпаление на органите и развитие на гнойни огнища, което се изразява в стесняване на фалопиевите тръби, бразуване на масивни сраствания, възпрепятстващи менструацията и други процеси, застрашаващи репродуктивните способности на жената.
Тазово-възпалителната болест е водеща причина за обратим стерилитет в света. Всеки нов епизод на болестта(т.е. всяка неустановена и нелекувана инфекция, причинена от определена група бактерии) увеличава риска от стерилитет. За щастие и най–сериозните усложнения, възникнали в резултат на Тазово-възпалителна болест са предотвратими, ако жените редовно и регулярно се изследват и лекуват за Хламидия и други полово-предавани бактериални инфекции.
Тазово-възпалителна болест се асоциира и със случаите на ектопична (извънматочна) бременност.

 

  • Възпаление на пикочния мехур (цистит)

 

  • Хламидиален конюктивит

 

  • Реактивен артрит
 
 
С цел да се избегнат сериозните последствия от хламидийната инфекция, CDC препоръчва всички сексуално-активни жени на възраст под 25 години да се изследват най-малко веднъж годишно. Годишен скрининг се препоръчва и за жени над 25 години, които спадат към рисковата група ( нов интимен партньор или множество сексуални партньори). С оглед рисковете по-време на бременност и за новороденото, всички бременни жени също трябва да бъдат изследвани за хламидия.
 


Други полово-предавани инфекции свързани с развитие на хламидиално подобни усложнения:
 
Микоплазми и Уреаплазми
 
 
 
Последиците от хламидиална инфекция при бременност са свързани с повишен риск от спонтанен аборт. Предполага се, че биологичният механизъм, чрез който Хламидия трахоматис води да ранни аборти е атакуване на ранните ембрионални клетки от патогена.  Хламидиалната инфекция се асоциира и с повишен риск от преждевременно раждане или раждане на плод с ниска телесна маса, което само по себе си е рисков фактор за новороденото.  
 

Препоръки за профилактика на хламидиоза при бременни
 
Според CDC, всички бременни жени трябва да бъдат изследвани за Хламидия при тяхната първа пренатална визита, и в случай на положителен резултат да бъдат повторно изследвани 3 седмици след проведеното лечение. Бременните под 25 години и тези с висок риск за хламидиоза трябва да се изследват и през третия триместър от бременността.  
 
Други инфекции свързани със спонтанен аборт и неонатални заболявания:
 

Бактериална вагиноза

Микоплазми и Уреаплазми

Токсоплазмоза

Цитомегаловирус

Херпес симплекс вирус

Стрептококи група Б (GBS)

 

Нелекувана хламидийна инфекция при бременност, може да окаже влияние върху здравето на новороденото.  

 

  • Проблеми, възникнали в резултат на преждевременно раждане - Хламидиозата се асоциира с риск от преждевременно раждане, което от своя страна може да доведе до дълготрайни здравословни последствия за детето.

 

  • Неонатална пневмония – Хламидията по време на бременност може да бъде предадена на бебето в процеса на нормално раждане и да стане причина за развитие на пневмония.

 

  • Неонатални конюктивити – Развиват се в резултат на инфекция на очите, постигната при преминаване на бебето през родовите пътища. Очната хламидиоза е сред водещите в света причини за предотвратима чрез навременна профилактика слепота.
 
 

Хламидиални усложнения при мъже

 
При мъже, в резултат на инфекцията се развива уретрит. Ако инфекцията не бъде правилно диагностицирана и съответно лекувана,  може да доведе до следните усложнения:

  • Епидидимит - възпаление на надсеменника
  • Простатит - възпаление на простатната жлеза
  • Безплодие
  • Конюктивит
  • Реактивен артрит
 

Други полово-предавани инфекции свързани с  развитие на хламидиално подобни усложнения:
 

 
 

 
При жени нелекуваната хламидиоза може да се разпространи към маточните тръби и да причини срастването им. Маточните тръби са мястото на среща на сперматозоида с яйцеклетката. Следователно, ако фалопиевите тръби са засегнати не би могло да се осъществи оплождане или вероятността това да де случи е много малка. И ако все пак сперматозоида успее да достигне яйцеклетката, има опасност от развитие на извънматочна бременност, поради по-големите размери на оплодената яйцеклетка и неспособността й да премине през срастванията на фалопиевите тръби. Извънматочната бременност е опасно състояние за бременната жена, а плодът почти винаги умира в ранна бременност.

Нетретираната хламидия засяга и репродуктивните способности на мъжа. Към днешна дата има много доказателства за това, че хламидийната инфекция намалява мъжката плодовитост, като уврежда спермата и намалява нейния обем.

    
Други микрорганизми, имащи отношение към стерилитета:
 

 

Двойките, които практикуват необезопасен анален или орален секс са застрашени от ректална или съответно орофарингиална хламидийна инфекция. Стандартно и тук хламидийните инфекции обикновенно протича без симптоми.  
Тъй като най-добрият тест за Хламидия търси директно присъствието на микроорганизма, а не имунния отговор срещу него, тестването за тези разновидности на хламидийната инфекция се осъществява от анална натривка и съответно гърлен секрет.
 
 

 

 
Най-използваният тест за диагностика на Хламидия, определян като съвременния златен стандарт е изследването на проба от урогениталния тракт за присъствие на ДНК от Хламидия трахоматис.
В последавателността на протичане и диагностика на една хламидийна инфекция, най-общо се разграничават два етапа – долна хламидиоза и горна хламидиоза.
 
Долна хламидиоза при жени 
Развива се при първоначална инфекция. При жени, непосредствено след заразата хламидията се установява в епителните клетки от канала на маточната шийка. Диагностицирането на такава инфекция се извършва с провеждане на ДНК тест за Хламидия върху ендоцервикален секрет. В случай, че инфекцията не бъде установена на този етап и излекувана, хламидията напуска цервикалния канал и преминава към горния генитален тракт (матка, фалопиеви тръби).
 
Горна хламидиоза при жени 
Развива се в резултат на разпространението на долната хламидиоза към горните репродуктивни органи, където инфекцията може да причини характерните хламидиозни усложнения. Диагностицирането на горна хламидиоза може да се извърши по следните начини:
 
- ДНК тест за Хламидия върху биопсичен материал от мястото на инфекция.
- ДНК тест за Хламидия върху менструална тъкан.
- Имуноензимен анализ за установяване наличието на Ig G антитела.
 
При жени, изборът на диагностичен метод за установяване на инфекция с Хламидия трахоматис зависи от мястото на инфекция.
  
В обобщение, за цялостна диагностика на хламидиоза при жени е препоръчително паралелното изследване на долна и горна хламидиоза с цел:
 
-   Отхвърляне на вероятността за подобна инфекция
- Нейното установяване с данни за конкретния стадий (долна или горна хламидиоза) на инфекцията.
 
Долна хламидиоза при мъже
При мъже, първоначално Chlamydia trachomatis колонизира мукозния епител на уретрата (уретрит). Диагностицирането на такава инфекция се извършва с провеждане на ДНК тест за Хламидия върху уретрален секрет или урина. В случай, че инфекцията не бъде установена на този етап и излекувана, хламидията напуска уретралния канал и преминава към дълбочинно разположените репродуктивни органи (тестиси, епидидимус, простата).
 
Горна хламидиоза при мъже
Развива се в резултат на разпространението на долната хламидиоза към горните репродуктивни органи, където инфекцията може да причини характерните хламидиозни усложнения. Когато хламидийната инфекция асцендира, обикновено вече не се детектира в проби от урина и уретрален секрет.
Диагностицирането на горна хламидиоза предвижда ДНК тест за Хламидия върху еякулат и простатен секрет.
При мъже за пълното отхвърляне на съмнение за хламидийна инфекция или нейното установяване се препоръчва успоредно изследване на урина и еякулат с цел:
 
-  Отхвърляне на вероятността за подобна инфекция
-  Нейното установяване с данни за локализацията на инфекцията.
 
Eкстрагенитални хламидийни инфекции
За диагностика на екстрагенитални хламидийни инфекции ( анална хламидия, орофарингеална хламидия, хламидийни реактивни артрити и хламидийни конюктивити) се  прилага директна детекция на хламидийната ДНК, съответно от анален, гърлен, очен секрет и ставен ексудат.
 
Хламидийните инфекции наподобяват и често се придружават от инфекции, причинени от други микроорганизми:

 

 
 
  Лечение

Хламидиазата се лекува с антибиотици - макролиди и тетрациклини.
По време на лечение инфектираният човек не трябва да прави секс до пълно излекуване, като всички партньори трябва да бъдат лекувани.
След приключване на лечението е необходимо повторно  изследване с цел оценка ефекта на терапията.
 
 

 Лабораторен Сертификат

 


 

 

Информацията на тази страница има за цел да помогне да разберете и управлявате инфекцията с Chlamydia trachomatis, но тя не може да се приема за медицинска препоръка. Консултирайте се с Вашия лекар относно диагнозата и лечението на Chlamydia trachomatis.